Day of Remembrance and Respect to Victims of the Communist Regime

Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим

Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим е една от най-мрачните, но същевременно най-важни дати в съвременния български календар. Това не е празник в традиционния смисъл на думата, а време за дълбок размисъл, национално смирение и отдаване на почит към хилядите българи, чиито съдби са били прекършени от тоталитарната машина. Този ден служи като мост между миналото и настоящето, напомняйки ни за високата цена на свободата и демокрацията.

Основан върху основите на историческата справедливост, този ден е посветен на паметта на интелектуалците, духовниците, политиците, офицерите и обикновените граждани, които са станали жертва на репресиите след 9 септември 1944 г. Това е ден, в който България се изправя лице в лице със своята трудна история, за да почете онези, които са дръзнали да се противопоставят на една идеология, наложена със сила и поддържана чрез терор. Чрез това отбелязване обществото се стреми да предотврати историческия ревизионизъм и да гарантира, че грешките от миналото няма да бъдат повторени.

Значимостта на 1 февруари се крие в неговата способност да обединява поколенията около истината. За по-възрастните това е ден на лични спомени и болка, за по-младите – урок по история, който не се преподава винаги в пълнота в учебниците. Това е моментът, в който държавните институции и гражданското общество си подават ръка, за да кажат, че нито една жертва не е забравена и че достойнството на несправедливо обвинените е възстановено в паметта на нацията.

Кога се отбелязва през 2026?

През 2026 година, Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим ще бъде отбелязан на February 1, 2026, което се пада в Sunday. До тази важна дата остават точно 29 дни.

Важно е да се отбележи, че тази дата е фиксирана. Изборът на 1 февруари не е случаен – той е пряко свързан с най-масовата екзекуция в българската история, извършена през 1945 г. Независимо от това в кой ден от седмицата се пада, възпоменателните церемонии винаги се провеждат на тази дата, за да се запази историческата точност и символиката на момента.

История и произход на деня

Корените на това възпоменание ни връщат към трагичните събития от началото на 1945 година. След държавния преврат на 9 септември 1944 г., подкрепен от навлизащата в страната Червена армия, в България се установява власт, която започва системно разчистване на сметки с политическия, военния и интелектуалния елит на страната.

Кървавият четвъртък

На 1 февруари 1945 г. се случва събитието, останало в историята като „Кървавият четвъртък“. Първи и Втори състав на т.нар. „Народен съд“ произнасят смъртни присъди над регентите на България, министри от няколко кабинета, депутати от XXV-то Народно събрание, царски съветници и висши военни. В същата нощ присъдите са изпълнени край Централните софийски гробища. Телата на екзекутираните са хвърлени в обща яма, получена от взрив на бомба, и засипани със сгурия, за да не остане следа от тях.

Сред убитите са личности като регентите княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и десетки други, които са представлявали държавността на България до този момент. Процесите на „Народния съд“ са проведени в нарушение на тогавашната Търновска конституция и са били диктувани директно от Москва и ръководството на Българската комунистическа партия.

Мащабът на репресиите

В периода между 1944 и 1989 г. мащабът на насилието е огромен. Официалните данни сочат за 2 730 изпълнени смъртни присъди само от „Народния съд“, но неофициалните изчисления и историческите изследвания показват, че броят на убитите без съд и присъда в първите месеци след преврата достига до 20 000 души.

Освен екзекуциите, режимът прилага и други форми на репресия:

• Концентрационни лагери: Десетки хиляди българи са изпратени в лагери като „Белене“, „Слънчев бряг“ край Ловеч, „Скравена“ и „Куциян“ без провеждане на съдебен процес. Там те са подлагани на нечовешки труд, глад и системен тормоз.
• Възродителният процес: В по-късните години на режима са предприети насилствени действия срещу българските турци, включващи принудителна смяна на имена, забрана на езика и обичаите, което води до масова емиграция през 1989 г.
• Изселвания и конфискации: Хиляди семейства са изселени от големите градове в отдалечени райони на страната, а имуществото им е национализирано.

Официално признаване

Въпреки че демократичните промени започват през 1989 г., официалното установяване на този ден отнема време. Едва през 2011 г., по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002), Министерският съвет на Република България взема решение 1 февруари да бъде обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Това решение беше ключова стъпка към оздравяването на националната памет.

Как се отбелязва денят в България

Отбелязването на 1 февруари е лишено от пищност. То е тържествено, сериозно и изпълнено с уважение към паметта на загиналите. В цялата страна се организират различни прояви, които имат за цел да напомнят за събитията и да почетат пострадалите.

Централни събития в София

Основното място за поклонение в столицата е Мемориалът на жертвите на комунизма, разположен в парка пред НДК. Там се намира стена, върху която са изписани имената на хиляди загинали.

• Полагане на венци и цветя: Представители на държавната власт – президентът, председателят на Народното събрание, министър-председателят, както и лидери на политически партии, дипломати и граждани, полагат венци в знак на почит.
• Заупокойни молитви: Българската православна църква отслужва панихиди и заупокойни молитви за душите на невинно убитите. Често в тези служби се споменават имената на духовниците, които също са били преследвани от атеистичния режим.
• Слово на държавниците: Обикновено се произнасят речи, които подчертават важността на демократичните ценности и необходимостта от обективно познаване на историята.

Чествания в страната

Възпоменателни церемонии се провеждат във всеки по-голям град в България:

• Пловдив, Варна, Бургас и Русе: Местните общности се събират пред паметници на жертвите на тоталитаризма, за да запалят свещ и да поднесат цветя.
• Бившите лагери: Особено емоционални са поклоненията на местата, където са се намирали лагерите. В Белене, на остров Персин, всяка година се събират оцелели и техните наследници, за да почетат паметта на загиналите в „българския ГУЛАГ“.
• Училища и университети: Макар и не масово, в някои образователни институции се организират лекции или дискусии с историци, които разказват за механизмите на репресия и съпротивата на горянското движение (първата организирана антикомунистическа съпротива в Източна Европа).

Медийно отразяване и културни събития

На този ден националните медии излъчват документални филми, интервюта с потомци на жертвите и дискусионни студия. Издателствата често представят книги, мемоари или архивни документи, хвърлящи светлина върху неизвестни до момента факти от периода 1944-1989 г.

Традиции и обичаи

Тъй като това е сравнително „млад“ официален ден за възпоменание, той няма вековни фолклорни традиции. Въпреки това, са се оформили определени граждански и религиозни обичаи:

1. Запалване на свещ: Това е най-разпространеният начин за лична почит. Българите посещават църквите или паметниците, за да запалят свещ за душите на убитите.
2. Минута мълчание: По време на официалните церемонии се запазва минута мълчание, придружена от падане на колене – жест на върховно уважение към мъченичеството на жертвите.
3. Споделяне на истории: В семействата, които са пряко засегнати от репресиите, традицията е да се разказват историите на предците на по-младите членове, за да не се прекъсва нишката на родовата памет.
4. Четене на имена: На някои места се практикува публично четене на имената на жертвите от съответния регион, което придава личен и човешки облик на статистиката.

Защо този ден е важен за съвременна България?

Въпросът за смисъла на 1 февруари е фундаментален за българското общество. Изминаха повече от три десетилетия от края на комунистическото управление, но дебатът за неговото наследство все още е жив.

Предотвратяване на забравата

Една от основните цели на този ден е борбата с „носталгията по силното ръководство“. Чрез припомняне на жестокостите, лагерите и липсата на основни човешки права, обществото се имунизира срещу идеите за авторитарно управление. Историческата истина е най-добрата защита на демокрацията.

Справедливост за жертвите

Много от жертвите на „Народния съд“ бяха официално реабилитирани от Върховния съд на Република България през 90-те години на миналия век. Денят на признателност е моралната част от тази реабилитация. Той казва на наследниците на тези хора: „Вашите бащи и деди не бяха престъпници, те бяха жертви на една несправедлива система“.

Национално помирение

Истинското помирение не може да се гради върху лъжи или мълчание. Признаването на престъпленията на комунистическия режим е болезнен, но необходим процес за постигане на национално единство. Когато обществото се съгласи върху фактите от миналото, то може по-лесно да гради общо бъдеще.

Практическа информация за гражданите и гостите на страната

Ако се намирате в България на 1 февруари, ето какво трябва да знаете:

• Посещение на паметници: Мемориалът пред НДК в София е достъпен по всяко време. Официалните церемонии обикновено започват около 11:00 или 12:00 часа на обяд.
• Посещение на музеи: Музеят на социалистическото изкуство в София предлага поглед към пропагандата на епохата, което може да бъде добър контекст към деня на почит. Регионалните исторически музеи също често имат специални експозиции.
• Етикет: Тъй като денят е траурен, се очаква тихо и уважително поведение около местата за поклонение. Фотографирането е позволено, но трябва да се прави дискретно.

Официален празник ли е 1 февруари?

Важно е да се уточни статусът на този ден в българското законодателство. 1 февруари НЕ Е официален неработен ден (държавен празник) в България.

Ето какво означава това на практика:

• Работно време: Всички държавни институции, банки, частни фирми, магазини и търговски центрове работят с нормалното си работно време.
• Транспорт: Градският транспорт и междуградските линии се движат по делничен график (освен ако денят не се пада в събота или неделя, какъвто е случаят през 2026).
• Училища: Училищата и университетите провеждат учебни занятия. В някои от тях може да бъдат проведени кратки информационни часове, посветени на темата.
• Отворено/Затворено: Всичко е отворено. Няма ограничения в продажбата на стоки или услуги.

Въпреки че е работен ден, 1 февруари е обявен за „Ден на признателност и почит“ с решение на Министерския съвет, което му придава официален държавен статут на възпоменателен ден. Това означава, че държавният протокол изисква провеждането на гореспоменатите церемонии, а националните знамена пред официалните сгради често се свалят наполовина в знак на траур.

Заключение

Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим е време за тишина, в която се чуват гласовете на миналото. На February 1, 2026 2026 г., България отново ще склони глава пред паметта на онези, които загубиха живота си, семействата си и свободата си в името на своите убеждения или просто защото са били възприемани като заплаха от един тоталитарен режим.

Този ден ни учи, че паметта е отговорност. Да помним не означава да живеем в миналото, а да използваме неговите уроци, за да градим общество, в което човешкият живот и достойнство са върховна ценност. Докато имената на стената на мемориала се четат и докато свещите пред паметниците горят, истината за българската история ще остане жива, а жертвата на хилядите българи няма да бъде напразна.

Остават още само 29 дни до този момент на национално възпоменание. Нека го посрещнем с достойнство и с обещанието, че никога повече няма да допуснем идеология да стои по-високо от човешкия живот.